Толкова много любов
не е за правене
между двете завъртания
в тесните половини
на земното раждане.
Там чупи представите
за всяко помилване,
имане, даване, непрощаване;
разлива сълзите ти
по слепоочия в океана;
прескача оградите
в най-късите разстояния
между пълното сливане
и бясното бягане.
Вярата е утопия в сянка,
надеждата - спирка забравена.
А ти се чудиш
има ли разлика/граница
между ада и рая.
Толкова много любов
е просто прегаряне
до раждащ се феникс
в сърцето на дракон.
Мина Кирова
08.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар