Всяка истина е монета -
ако ти си ези, аз съм тура.
И някъде по средата пресечна
е точката на общата ни вина.
Всяка монета е толкова тежка
колкото обсебил я е света:
от слънце половината осветена,
зацапана е тъмната й страна.
И конецът си има свое начало,
а край неизвестен след него кръжи.
За да свърже душите ни в цяло
или с хвърчило надалеч да лети.
Думите също са крайни -
преобръщат за миг нечий свят.
Ако посял си ги с обич нетрайна,
нека в забрава след теб да мълчат.
Мина Кирова
11.2015г.
Супер
ОтговорИзтриване