неделя, 29 ноември 2015 г.

ОЦЕЛЯВАНЕ

Не се преборих. Слънцето се скри
зад облак от старинни суеверия.
Навярно още тон от сто злини
ще се стовари като гръм неверие.

Не се преструвах. Вятърът се спря
в едно дърво от птиче постоянство.
По трелите му утринни прозрях,
че няма нищо трайно и незнайно.

Не се прежалих. Езерото засия
в небесно златните си очертания.
По устремените весла разбрах,
че има утре и след век проклятие.

Не се и спрях. Пътеката изви
покрай реката на покой безбрежен.
От стръмното в душата ми следи
останаха след всеки бяг премерен.

Не се преборих. Просто оцелях.
И нямаше ни памет, нито браво.
От този свят ни пази лудостта
да го живеем истински изцяло.

Мина Кирова
11.2015г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар