тресе ме...
може би е лудостта
все още да съм жива
все още да живея
на ръба на постоянството
отхвърлянето на действителността
приемане на неизбежното
(не)вярата в чудеса
(които стават само в книгите)
раят бил на земята
(в някакво тук и сега)
адът също
(но той си трае необозначен)
изпий (си) коктейла (от мечти)
бъдещето продължава
да съществува
там
където смисълът е изгубен
а Бог е утроба
за износване на крила
Мина Кирова
12.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар