е рапсодията на небето
когато сменя настроенията си
прелива от пусто в (на)празно
без да пита за посоките
на (не)битието
и дали чашата е
наполовина пълна или празна
птиците отлитат на есен
но някои се връщат
а други остават там където
е котвата на сърцето
нюансите се сменят
небето остава същото
само то си знае
дали истината си струва да плаче
като струна разполовена
на топло и студено
върви и не спирай
докато не го срещнеш
още в този живот
(защото друг
може и да няма)
Мина Кирова
12.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар