НЕВЪЗМОЖНОСТ

Разкриваш се.
Дума след дума
във фантазии
за кристално море;
в необяздени
от мрака лагуни;
в непревзето
от крилете небе.

Изразяваш (се
в) чувствителни струни,
разкъсващи бавно,
в същността си от лед.
Мъдростта се пробужда
от вечност безлунна,
подиграна вулгарно
от кални ръце.

Изкривяваш (се
в) оригиналност безлична.
Цинизмът е твоят
погубващ патент.
Игра безразлична
на оловна безмилост.
Любовта е химера,
заменена от секс.

Натрапваш. Изискваш
подчинение, нежност;
приемащи още отрова
от теб рамене.
Но ти не си никакъв рицар.
Реалният всъщност
живее в дома ми.
И е (в) мойто сърце.

Мина Кирова
01.2015г.