Забравям те. От прекрояване.
Задъхана от сенки те зова.
Живот ли е, ако не чакаме?
Тинята не ражда свобода.
Живот ли е, ако повтаряме
пътеките утъпкани в снега -
от работа и битки побеляваме.
И в скуката не търсим сетива.
Въртим се в кръг. Растат годините.
А в стъпките на нашите деца
надежда сеем, че невинното
ще израсте до обетована земя.
Забравям се. До необятност.
От сенките извайва се стръвта.
Животът е неспирно преотваряне
на стар прозорец с нови небеса.
Мина Кирова
02.2016г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар