ДИВА РОЗА

Белее пясъкът

от огнени следи

на стъпки нежни.

Диво цвете

в кърваво цъфти

за две ръце.

Отекват крачки

в полумрака ням,

превзел сърцето.

Оазисът мираж е,

а водата - блян.

Илюзия за вечност.

Мина Кирова

09.2009г.

ВКУСЪТ НА СЛАВАТА

Какъв ли е вкусът

на славата,

макар през сЪлзи

да си я постигнал?

Дали успяваш

да пресяваш

плявата

в очите на бездушници

или закриваш

лицето си

със маска горделива?

За да не види никой

... самотата?

А може би

е сладко

в тебе да се взира

поне едно хлапе

с душа игрива?

Какъв ли е

вкусът

на славата...

Мина Кирова

09.2009г.

ПОЧТИ СПОНТАННО

Очите ми

по тебе все вървят

и пият

от душата ти

слънца.

Ръцете ми

по тебе пак горят -

отварят

врата подир врата.

Стъпките ми

твоите сподирят -

на пръсти

просветляваш ме

в съня.

Устните ми

дирят нежността ти,

оставила следи

в овали на нощта.

Заливаш ме,

заливаш

със копнежност,

извайваш ме

от огън и сатен...

А аз мълча

и съзерцавам

в теб твореца

спонтанно проявен.

Мина Кирова

09.2009г.

ПОВРАТНОСТИ

Когато на върха си,

не забравяй

повратностите на съдбата

(или във живота),

че много често

ролите се сменят -

до вчера цар,

от днес - пъдар.

А всички равни сме

и в мислите,

и в чувствата,

и във делата

пред взора на Отца си -

и милостив

и строг,

и справедлив.

Дали тогава

(НЕ)случайно

"повратностите"

всъщност

са (по)след(ей)ствия,

а не отвън

причина и съдба...

Мина Кирова

09.2009г.

ДВАТА ПЪТЯ

От нежността започва

изкачване

към мъдростта,

а пътят вие се

помежду

две сърца -

шептящи

безсловесно

докато

танцуват -

оглежда се

в очите им

страстта.

Когато спуска се

надолу,

божествената мъдрост

е любов -

че не със сетивата само,

но и със ума си

обичаш

и жадуваш

да докосваш другия,

мълвейки благослов...

Мина Кирова

09.2009г.