събота, 15 януари 2011 г.

НА ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК


Bene qui latuit, bene vixit.
Този, който живее добре, живее незабелязан.
(Публий Сир)

“Жалко,
че не е достатъчно покъртително”
(беше казал някой),
за да напиша поема
за праведния.
Велик
в правенето на обикновеното,
но осъзнато,
без гръмки заглавия.

Без вопли и хленч,
подигравки и упрек
към грешния.
Без често да рови
в раната посолена
с добронамереност.

Тихо, но честно
строил си живота
извън (или по) правилата
(не)преходни.
Жалко, наистина.
Замина си преждевременно.
Без доспехи.

Мина Кирова
01.2011г.





петък, 14 януари 2011 г.

НЕПОБЕДИМ


И слънцето свети
даже в мрака на нощта.
Нищо, че Луната крие
тъмната страна.

След всеки връх пресичаш
нова падина.
Но тя е преход само
към следващата висина. 

Щом в болката
успял си да провидиш
поуката от своя неуспех,
това е крачката да бъдеш
от днес сега и пак Човек. 

И нищо,
че пропадал си повалян
с илюзии от страх и гняв…
Ти можеш пак да възкресяваш
твореца в теб побЕден
над крах и пустота.


Мина Кирова
01.2011г.




събота, 27 ноември 2010 г.

СЪМНЕНИЕ


Черен облак
се надвеси
и препречи
слънчевия лъч.

Виното, вгорчено
от завеси,
губи вкус
на жива плът.

Червей на съмнение
разяжда
на познание
плода.


Мина Кирова
11.2010г.



събота, 30 октомври 2010 г.

МОЯТА МОЛИТВА

Отче,
дари ме с моженето да обичам,
когато изоставят ме в забрава;
дари ме с мъдрост изначална,
когато отчаянието ме поваля;

дари ме със кураж да ставам
достойнството ми щом погазят;
дари ме с устрема да бъда,
когато добродетелта посърва...

Отче,
дари ме с прошката ти да прощавам;
да съдя - не, разбираща да давам
последния си залък, нежност, вяра...

Дари ме пак със силата да оцелявам -
в пронизващата болка тебе да познавам
и до сетен дъх светините да не предавам.


Отче,
моля те благослови ме
живота свой така да изживея,
че чиста съвестта ми
с Първоизточника да се слее…



Мина Кирова
10.2010г.




неделя, 10 октомври 2010 г.

КОНТРОЛ


Събудената светлина
извира
капка по капка...
Защото потокът
изпуснат
е силен –
изгаря до корен
и някак
по пътя помита
всичко загнило –
с мътилка и дим
се издигат
тъмите ни
скрити до дъно,
уж непознато...

И благо не е,
когато
към тебе
със същата сила
политат
озъбени нокти
в нощта.
Но можеш
със нежност
да вдишаш тъгата
от малкото
преболяно.
И пак да отвърнеш
със огън,
но сдържан…
Животът пребъдва
в дарената капка.


Мина Кирова
10.2010г.