Събудената светлина
извира
капка по капка...
Защото потокът
изпуснат
е силен –
извира
капка по капка...
Защото потокът
изпуснат
е силен –
изгаря до корен
и някак
по пътя помита
всичко загнило –
с мътилка и дим
се издигат
тъмите ни
скрити до дъно,
уж непознато...
и някак
по пътя помита
всичко загнило –
с мътилка и дим
се издигат
тъмите ни
скрити до дъно,
уж непознато...
И благо не е,
когато
към тебе
със същата сила
политат
озъбени нокти
в нощта.
Но можеш
когато
към тебе
със същата сила
политат
озъбени нокти
в нощта.
Но можеш
със нежност
да вдишаш тъгата
да вдишаш тъгата
от малкото
преболяно.
И пак да отвърнеш
със огън,
И пак да отвърнеш
със огън,
но сдържан…
Животът пребъдва
в дарената капка.
Мина Кирова
10.2010г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар