СЪЩНОСТ(ТА ТИ)

Гранит.

Върху скала.

Изваян в хиляди

и стотни векове.

Пиедестално

мраморен.

От лава.

Извираща

от твойте брегове.

Непоклатим.

И разширяващ.

Разгръщащ

в мощни махове

криле.

Упорито извървяващ

всеки връх

с пустинен пясък.

До оазис

в две ръце.

Кубичен трон.

Върху земята.

Със корен

в хиляди

и стотни небеса

Непоколебим.

До мрамор

До оставащ

път

от твоята следа.

Мина Кирова

07.2012г.

ПОМИРЕНИ СВЕТОВЕ

Привидно различни

от двете страни…

Една и съща монета

и кръгла луна.

Огряна от диря

на бяла вода.

До кръв и до капка

за утре от днес.

Когато остават

без памет и време

мелниците, от вятър

безкрили и стрес.

В хармония, цялост.

Простени сами.

Без страх от забрава.

Безпределни

и слети. Единни.

С чисти съдби.

Мина Кирова

07.2012г.

ДУШАТА ТИ В МЕН

Безкрайна и чиста,
утоляваща, бистра,
прозрачно дълбока,
непонятно добра...

Грижовно любяща,
фино искряща,
нежна и светла,
с аромат на гора...

Безрезервно открита,
топло лъчиста,
мила и щедра,
с благородна земя...

Така си във мене.
Така те лелея…
Безмерно обична,
прекрасна душа.

Мина Кирова

06.2012г.

РАЖДАНЕ

Златен дъжд.
Разлистени двери.
Спрели чемшири
на двора.

Топъл дъх
и лебеди бели.
Изход тунелен
за взора.

Млечен път.
Усмивка и порив.
Нужна посока.
Тяга. Заряд.

Галещ звън.
Проблясък устойчив.
Воля за скока.
Взрив. Светлина.

Мина Кирова

06.2012г.

ЖАР

Сърцето ми помни ръцете ти,

укротени в дълбоки води.

Където се плиска лицето ми,

гладко от тежки бразди...

И нощем, когато докосват ме,

с най-топлия лъч долетял,

заспивам след бурното можене

в покоя магично излят.

Намирам ги после в ключалка

за път, побелял от жарта.

С която разпалват нечакан

най-дивния порив за бран.

Така и ще помня ръцете ти...

С дълбокото в мен, обгорен

от огъня, вдъхнал в сърцето ми

на нежност желания плен.

Мина Кирова

05.2012г.