вторник, 5 март 2013 г.

ЕДИНСТВЕН


Винаги си бил ти.
От първия
и до последния ми дъх.
Във избора
да съм до тебе
и в слънце,
и във дъжд.

Винаги си бил.
Зората
и спускаща се пелена.
От лампите
на булеварда,
отвеждащ
до покоя у дома.

Винаги си бил.
Опората.
И цвете, в устните ми вплел.
Усмивката.
Надежда. Мечът,
ограждащ ме
от злото. Жива свещ.

Винаги си бил.
Ще бъдеш.
И оставаш. Само ти.
Единствен ти.
Каквото
и да ми поднасяш,
до теб ще съм.
Със вяра
в идните ни дни.

Мина Кирова
03.2013г.

понеделник, 25 февруари 2013 г.

UN AMORE GRANDE


Вкоренена.
До центъра на земята.
Присъща.
Неизменна.
Живяна.
До вяра и святост.
До неподвластност.
Велика
и постоянна.
Пълноценна
и сляпа.
За всеки останал
с тъмни желания
недопуснат
във храма.
Съкровена и топла.
Бранеща, жадна.
Непорочна
от пълноводност
за всяка измяна.
Единствена,
същностна, пряма.
Искрена и желана.
С всяко дихание.
Un Аmore Grande.

Мина Кирова
02.2013

В ТВОЯТА ЦВЕТНОСТ

Желая да те помня все така…
Потънал в себе си,
макар и тъжен.
Пресичащ на безумството дъжда.
Безвластен
над страстта ни пълнокръвна.

Кипящ във пищната си жар.
Най-искрен
и дори бездънен.
Остава ли поне по мъничко от нас
в очите ти…
Обгърнали ме с въглен.

Желая да те помня все така…
На дивото
ръба владеещ.
В най-тъмната от страх тъга,
най-свидното
безцелно не пилеещ.

Където онемели птици спят.
От вихъра
на помирени сфери.
И няма брод, и няма път
към цялото,
в "завинаги" споено.



Мина Кирова
02.2013г.






петък, 22 февруари 2013 г.

(Р)ЕВОЛЮЦИИ


Затънал в личната си драма,
не виждаш другия до тебе -
че той във същото се дави
и носи непосилно бреме:

за хляб насъщен да се бори.
Не ден и два – с по сто години.
Да плаща ток, вода, тревоги
от джоб продънен от безмилост.

Под кредити да се извива
за дом на бягащите си деца.
Че вън, уж чуждата чужбина
от майка по е мащеха добра.

И пак, от страх да не загубиш
мизерна плата за лекарства,
главата си навеждат гузно –
и скриваш се зад “Да, така е”.

Превиваш гръб. Мълчиш. Работиш.
Да свържеш някак двата края.
Робуваш на живот хомотен...
Но рЕеволюции страхът не прави.

Мина Кирова
02.2013г.

събота, 16 февруари 2013 г.

READY FOR LOVE


Не си готов. Да ти се случвам.
Прииждаща със пролетни води.
С разкъсана от тичането будност.
Преминала през бури в сто мъгли.

Не си готов. За полет с устрем.
Илюзиите произвеждат страх.
Че няма как отново да се впуснеш
в сметаната на пагубния мрак.

Не си готов. Но ти се случвам.
След вчера. От изронени бразди.
В които някак си благополучно
опазих зърното от зли слани.

Не си готов. А може би си всъщност.
На дъното, от пошлости разбит.
Когато най не чакаш и не търсиш,
застига те. Внезапна като взрив.

Мина Кирова
02.2013г.