ЕДИНСТВЕН

Винаги си бил ти.
От първия
и до последния ми дъх.
Във избора
да съм до тебе
и в слънце,
и във дъжд.

Винаги си бил.
Зората
и спускаща се пелена.
От лампите
на булеварда,
отвеждащ
до покоя у дома.

Винаги си бил.
Опората.
И цвете, в устните ми вплел.
Усмивката.
Надежда. Мечът,
ограждащ ме
от злото. Жива свещ.

Винаги си бил.
Ще бъдеш.
И оставаш. Само ти.
Единствен ти.
Каквото
и да ми поднасяш,
до теб ще съм.
Със вяра
в идните ни дни.

Мина Кирова

03.2013г.