Не си готов. Да ти се случвам.
Прииждаща със пролетни води.
С разкъсана от тичането будност.
Преминала през бури в сто мъгли.
Не си готов. За полет с устрем.
Илюзиите произвеждат страх.
Че няма как отново да се впуснеш
в сметаната на пагубния мрак.
Не си готов. Но ти се случвам.
След вчера. От изронени бразди.
В които някак си благополучно
опазих зърното от зли слани.
Не си готов. А може би си всъщност.
На дъното, от пошлости разбит.
Когато най не чакаш и не търсиш,
застига те. Внезапна като взрив.
Прииждаща със пролетни води.
С разкъсана от тичането будност.
Преминала през бури в сто мъгли.
Не си готов. За полет с устрем.
Илюзиите произвеждат страх.
Че няма как отново да се впуснеш
в сметаната на пагубния мрак.
Не си готов. Но ти се случвам.
След вчера. От изронени бразди.
В които някак си благополучно
опазих зърното от зли слани.
Не си готов. А може би си всъщност.
На дъното, от пошлости разбит.
Когато най не чакаш и не търсиш,
застига те. Внезапна като взрив.
Мина Кирова
02.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар