СОЛТА НА ЖИВОТА

Този свят е гладен за обич
в сивотата на своите дни.
Все се търсим и искаме още
да пием безмълвни очи,

в които са спрели минути,
относително взели шума
на матрица от гуми безумни
към нещо без име и бряг.

Все се чудим къде изостава
на сърцето копнежния зов,
пренебрегван в дела маловажни...
А хлябът клеясва без сол.

Все от другия чакаме дара
на живота - и с него да спре
този глад за огън негаснещ,
незахранили своята свещ...

Този свят полудял е за обич.
А силата вътре е - в нас:
щом мислим с нейната доза,
потокът й сам оживява кръвта.

Мина Кирова
11.2014г.

С ХЕЛИЙ ПО ИЗГРЕВ

Идва момент, когато
започваш да (из)хвърляш
торбите със пясък -
балонът олеква
излишните дрехи
остават до кофата
на суетата
за някой желаещ
да флиртува с(ъс) блясъка,
докато се наслаждаваш
на лекотата на въздуха,
издигащ те над вулкана
с трагични картини.
Драматизмът не е присъщ
на простотата
в чистия изгрев.


Мина Кирова
11.2014г.

ТОЧКА БЕЗ КРЪГ

Докато си част от мен
безсмислено е да търся себе си
да очертавам невъзможното
извън контекста на времето
в което сливането зачерква
пътищата нанякъде
целите
историите за бягство
гранд каньон на мечтите
облаците на имане
слънцето на липсите
и всички посоки на вятъра
недокоснал
онова, което е само
когато си част от мен...
Непознаването на тебе си
понякога е предимство
пред всичките елипси.

Мина Кирова
11.2014г.

AНОНС

Когато ме пуснеш
по допирателната
на вселенските принципи
на дълбоките ноти
не достигащи изгрева
на непомислени истини
не търсещи смисъла
тогава
само тогава
безтегловна
разтворена
чиста
и искрена
достигам себе си
в точката
на пълното сливане.

Мина Кирова
11.2014г.

ЗАВЕЩАНИЕ

Поискай невъзможното, запречил
на всички пътища посоките назад:
на птиците - отрязани крилете;
от огъня бушуващ - тръпнещ хлад;

от корените - да не вдигат ствола
към слънцето на устрема си ням;
от дивото - опитомен и сдържан порив
към всеки прилив, всякак непризван

да бъде среща на дъга и пясък
от атоми, преплитащи се в бяг...
Поискай всичко, даже без остатък,
когато няма връщане и път назад:

да си меда по острието на бръснача
и капка кръв, преляла от живот;
да си плача на малкото юначе
след първи дъх. И дъхав послеслов.

Поискай сила! Нека блика
във вените ти всеки Божи миг!
Нали светът захранва се от извор
на влелия се в него искрен вик.

Мина Кирова
11.2014г.