Този свят е гладен за обич
в сивотата на своите дни.
Все се търсим и искаме още
да пием безмълвни очи,
в които са спрели минути,
относително взели шума
на матрица от гуми безумни
към нещо без име и бряг.
Все се чудим къде изостава
на сърцето копнежния зов,
пренебрегван в дела маловажни...
А хлябът клеясва без сол.
Все от другия чакаме дара
на живота - и с него да спре
този глад за огън негаснещ,
незахранили своята свещ...
Този свят полудял е за обич.
А силата вътре е - в нас:
щом мислим с нейната доза,
потокът й сам оживява кръвта.
Мина Кирова
11.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар