Поискай невъзможното, запречил
на всички пътища посоките назад:
на птиците - отрязани крилете;
от огъня бушуващ - тръпнещ хлад;
от корените - да не вдигат ствола
към слънцето на устрема си ням;
от дивото - опитомен и сдържан порив
към всеки прилив, всякак непризван
да бъде среща на дъга и пясък
от атоми, преплитащи се в бяг...
Поискай всичко, даже без остатък,
когато няма връщане и път назад:
да си меда по острието на бръснача
и капка кръв, преляла от живот;
да си плача на малкото юначе
след първи дъх. И дъхав послеслов.
Поискай сила! Нека блика
във вените ти всеки Божи миг!
Нали светът захранва се от извор
на влелия се в него искрен вик.
Мина Кирова
11.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар