Целостта предполага
да познаваш и мрачната си страна,
но и там ти омръзва да ходиш.
Да изтърбушваш основите на битието.
Да вникваш. Ъглите си да изброждаш.
С меч, метла или огън.
Да възкръсваш.
Във всеки избор на утро.
Да търсиш поука.
Да помниш.
Докато осъзнаеш
(и то безусловно),
че същността ти всъщност
е обич.
Няма коментари:
Публикуване на коментар