ЗАВИНАГИ

Завинаги е повече от вчера.
От черна пропаст;
от безумен ръб,
на който се изправяме, прозрели
човeшката си слабост -
неизбежността
на плодовете
от предишните ни грешки;
от посевите цветни на страстта;
от поривите, вдъхнали живота;
от плисналата обич
на добра ръка;
от удара под кръстта, неочакван,
защото ти самият не посмя
да бъдеш подъл
вместо камък
в основата на храма
да положиш сам...

Завинаги е повече от утре.
А обещанията никак не тежат,
когато мълком
не подреждаш вътре
олтарите Божествени
на вечността.

Мина Кирова

АМНЕЗИЯ

след всичките дни
на мълчание
в които събирах
капките отчаяние

острите мечове
ръждивите ризници
резките думи
справедливост божествена
(по човешки изливана)
бодливата тел
на заядливата милост
си поръчах амнезия
за всичко, което
повече и по малко
разяжда сърцето

животът е кратък
(прекалено понякога)
за да оставяме
по себе си
(и по другите)
отпечатък
на отблъскващи настроения

по-добре да е обич
макар и човешка -
безмерна, вселенска
или земна и тленна

Мина Кирова
03.2015г.

ПОСЛЕДНИЯТ ВОИН

Не останаха въпроси. Засега.
Премного отговори се събраха.
В парада на човешката ни суета
глъхтеят идеалите в забрава.

Погребваме и миналото с тях.
А паметта е, за да не повтаря
на грешките ни кървавия срам.
Но има ли такъв сега - не зная.

И чакам. Като пътник без подслон
пробуден някой да посочи пътя.
А той открива (може би) заслон
и гръб обръща на света в съня си.

Последен войн. Навярно самурай
честта ще завещае на катана.
Обикновеният невидим е докрай,
останал сам със честността си.

Мина Кирова
03.2015г.

КАКВОТО - ТАКОВА

в мига, в който приемеш Нещо
спираш да говориш за него
да го преживяваш,
да анализираш
пространствените му размери
времевото му разтягане
до статична цикличност

оплаквачите излизат в почивка

само няколко мига още
са нужни за пренасочване на очите
върху всичко, което имаш
без излишна(та му)
експресивност

пълнотата на покоя
прилича на безразличие
в което се случват
премълчаните истини
без капка
усилие

Мина Кирова
03.2015г.

ПЕТНАДЕСЕТ СЕКУНДИ

петнадесет секунди
е разстоянието
между удара
и правата линия

на разочарованието
от чаканото нечакано
от получено непоискано

огледалната повтаряемост
е сблъсък
в центъра на земята

вълните му се разплискват
до разкъсване на покривките
от които избликват
пукнатините отвътре

петнадесет секунди
не стигат за връщане
за лепене
поправка

сърцето НЕ е на повикване

може внезапно
да (п)обърка компаса
преди да отсрочи
правата линия

Мина Кирова
03.2015г.