ЗАВИНАГИ

Завинаги е повече от вчера.
От черна пропаст;
от безумен ръб,
на който се изправяме, прозрели
човeшката си слабост -
неизбежността
на плодовете
от предишните ни грешки;
от посевите цветни на страстта;
от поривите, вдъхнали живота;
от плисналата обич
на добра ръка;
от удара под кръстта, неочакван,
защото ти самият не посмя
да бъдеш подъл
вместо камък
в основата на храма
да положиш сам...

Завинаги е повече от утре.
А обещанията никак не тежат,
когато мълком
не подреждаш вътре
олтарите Божествени
на вечността.

Мина Кирова