събота, 28 ноември 2015 г.

РАЗМИНАВАНЕ

Не всяка приказка е вълшебство,
за да свършва щастливо.
Принцовете не любят принцеси,
понякога или незримо.
Принцесите не носят пантофки,
а чанти на сто години,
в които едвам се побират
гримове за пред зрители.

Не всяка приказка е прекрасна,
нито е от Уолт Дисни.
В някои даже катастрофално
феите плачат и си отиват.
Но ти продължавай да вярваш
само в онази, където
твоето с моето щастие
дишат в едно за последно.

Мина Кирова
11.2015г.















неделя, 22 ноември 2015 г.

ПРАВО НА ИЗБОР

На другия тротоар
ме чака послание -
може би си мисли,
че ще (го) приема,
защото съм длъжна
(да съм като него):
малко или повече
еднозначна.
Но всяка паралелна
вселена
носи и знака
на отрицание.


Мина Кирова
11.2015г.

събота, 21 ноември 2015 г.

ДУАЛИЗЪМ

Всяка истина е монета -
ако ти си ези, аз съм тура.
И някъде по средата пресечна
е точката на общата ни вина.

Всяка монета е толкова тежка
колкото обсебил я е света:
от слънце половината осветена,
зацапана е тъмната й страна.

И конецът си има свое начало,
а край неизвестен след него кръжи.
За да свърже душите ни в цяло
или с хвърчило надалеч да лети.

Думите също са крайни -
преобръщат за миг нечий свят.
Ако посял си ги с обич нетрайна,
нека в забрава след теб да мълчат.

Мина Кирова
11.2015г.

вторник, 27 октомври 2015 г.

НЯМА КАК

Няма как да знаеш всичко, Ронин -
можеш само да бъдеш осведомен.
Мрежата пращи от информация,
а ти си малък колкото бит.
Изписваш се с нула и единица
в нечий компютър без
да предполагаш дали изобщо
някой в този час те чете.
Няма как да можеш всичко, Ронин -
имаш само две ръце,
една глава и мозък
колкото се побира
в крехкото силно
човешко телце.
Няма и как да правиш всичко, Ронин -
откажи се от контрол.
Остави реката да си тече
кротко между половините
на земния ни живот
и този, който сто процента
предполагаме, че съществува
отвъд нашето измерение.

Мина Кирова
10.2015г.

ЖИВОТ

Да се снишиш до мравката в тревата;
от зрънце жито пак да израстеш;
да бъдеш сянката на волен вятър;
без присмех присмеха да понесеш;
да паднеш и да се въздигнеш мълком;
на падналия помощ някак да дадеш;
да всееш смях, където удрят гърбом
и с поваления напред да поведеш;
да се сбогуваш без да съжаляваш
за даденото, да благодариш и сам
посоката сменил, да не забравяш
уроците, надвили слепия ти плам;
да раздадеш от малкото, което имаш
и после в съд да се превърнеш за меда;
да си достоен с името си само тръгнал,
без свян невинен поздравявайки света...
Едничкият копнеж по живото отсявал
и в себе си отгледал мъдра добрина
е може би целта, с която си се раждал
и то ще се запомни даже след смъртта.

Мина Кирова
10.2015г.