ЖИВОТ

Да се снишиш до мравката в тревата;

от зрънце жито пак да израстеш;

да бъдеш сянката на волен вятър;

без присмех присмеха да понесеш;

да паднеш и да се въздигнеш мълком;

на падналия помощ някак да дадеш;

да всееш смях, където удрят гърбом

и с поваления напред да поведеш;

да се сбогуваш без да съжаляваш

за даденото, да благодариш и сам

посоката сменил, да не забравяш

уроците, надвили слепия ти плам;

да раздадеш от малкото, което имаш

и после в съд да се превърнеш за меда;

да си достоен с името си само тръгнал,

без свян невинен поздравявайки света...

Едничкият копнеж по живото отсявал

и в себе си отгледал мъдра добрина

е може би целта, с която си се раждал

и то ще се запомни даже след смъртта.

Мина Кирова

10.2015г.