СКРИТИЯТ В ТЕБ

В тишината на здрача

пристъпила сянка.

В сияние плачат

крилете ти силни.

Позабравени струни

пропукват стената.

Завесата падна –

назови ме по име...

Защото

обичам

в теб

да откривам

лицето

на Скрития.

 

Мина Кирова

08.2010г.

РЕТРОСПЕКЦИЯ

Плаче детето -
табула раса.

От люлка разбрало
какво го очаква:

илюзии пищни
и викове гръмки;

величие псевдо,
думи без плънка...

А колко му трябва -
за обич родено...

Съзнание чисто -
дошло, за да свети.

Мина Кирова

08.2010г.

ДЕВИНАЦИЯ*

Далеч

от всяка земна суета;

далеч от грижи,

щения, брътвежи;

далеч в мълчание 

на край света,

но тук – с вода и хляб,

подсигурил растежа.

Така по девет

в самота 

разтваряш щампи 

светски, етикети.

От гущерите саламандър

огънят преражда.

Завръщаш се

… различен…

В себе си прогледнал.

Мина Кирова

08.2010г.

*Девинация - пречистване; метод за работа със себе си - девет дневен период на съзнателно уединение, гладуване и девет часово пълно вътрешно и външно мълчание, чиято цел е изчистване от външни въздействия и внушения така, че да можем да чуваме гласа на съвестта и сърцето си.

На латински терминът е "devinacio", на английски - "divination", на руски - "девинация".

БЕЗСИЛИЕ

Не можеш да дадеш, ако не искат
да вкусят хлябът ти, живян
с лишения и обич... И на сила
да храниш бедния,
харесва ли му да е сам.

Не можеш да помогнеш и да искаш,
на викащия, но не спрял
гнева си, за да може да провиди
нищетата на духа си,
въздигнал като храм.

Не можеш и да причиняваш благо –
потокът сам корито си кове.
В тъмата на похлупената кана
не вирее онова,
което в светлина расте.

Мина Кирова 

07.2010г. 

КУЛАТА

А пазих те от думи тежки -
раздраните завеси
между скъсани души.

Опитах и с мълчание,
но пак е грешно
оловото в помръкнали очи.

Руши се кулата - политат
на краля - скиптърът,
на шута - звънкият калпак.

Строеното от пясък е отмито.
Дори под него да остане
само бялата скала.

Мина Кирова

06.2010г.