МОМИЧЕТО С КОПРИНЕНИЯ ШАЛ

Изгубено до дънера стои.

Студено е кафето неизвряло.

В останки от палто покрит,

гръбнакът й превит на два е.

А имаше коси с копринен шал.

От вятър, вплитащ се угрижен,

във онзи див, полуизтлял

най-жаден устрем към луните

на тънеща от бисери звезда.

С платена миза. И отстрочка.

За хиляди огради до една -

обгръщаща я. В своя точка.

Сега събира спуснати мъгли.

Във коша за пране - забравен.

Че в дъното си пази тебешир

за слънце, от асфалт изтляло.

Мина Кирова

02.2013г.

БЕЗВРЕМИЕ

Прекалено зает си
да кажеш "Обичам те".
Или "Как си?" след вчера
да попиташ за миг.
Бързаш след времето,
презрамчил юздите
на димни завеси
с лъжовен светлик.

Прекалено зает си,
за да спреш тротоара,
самоходещ към нищото.
Поне за вдъх и издъх.
Да отвориш вратата
за последната спирка.
Нарекъл я "щастие".
Изопната вън без чадър.

Прекалено зает си,
за да спиш на открито.
Памучно-пашкулно,
когато роят се звезди.
От небето отзад
на толкова вързаност
пропускаш невиждащо
своя спасителен вик.

Мина Кирова

02.2013

НЕЗАБРАВКИ

Думите ти изящни
са пълни със сила.
Извираща лава,
деликатна от страст.
Преобразуващи.
Живото в цяло.
До същност лъчиста.
Не искаща власт.

Обгръщат. Заливат.
Придошли са реките.
В перото и четка
на фина душа.
Обемват. Разпалват.
Дълбокото синьо.
В тишината извайват
съвършена пръстта.

Прокълват. Разцъфват.
Незабравки извити
в наситена нежност.
Предвестни крила.
Зарядът е плътност.
Родена отвътре.
На обич неземна.
От земни недра.

Мина Кирова

02.2013г.

ВЯРНОСТ

Вярност е
от минус минимум
до максимум безкрайност.
Вярност е да не предаваш.
Вярност е и благодарност
за живота ти дарен.
В стотиците безсънни нощи.
С рамото другарско
всеки ден до теб.

Вярност е
да не забравяш
силата, със стойност обич.
Грешките си да надскочиш.
Прошката хилядократна
за посичащия меч.
Повтаряща се нестандартно
страстна непорочност.
Само... за един човек.

Вярност е
и минимум в безкрайност.
Естествено присъща вяра.
Като дъх, душа във плът.
Като дух божествен,
иманентно светещ.
Кръстен във водата,
за живот със синя кръв.

Мина Кирова

01.2013г.

SURVIVOR

"Адът е невъзможността да обичаме."
По "Изумрудените скрижали"
на Тот Атланта

Връщам се.
Там, където скочих.
Пророчество,
изписано
с кръвта на оцелял.
Невярваща
на думите съдбовни,
реших, че повече
от зло не ме е страх.

Ти казваше ми:
"Не дълбайте в мрака.
Не е за всеки
този път."
Но гордостта,
че нося светлината,
в безумец ме превърна.
Та опита си да сбера.

Сега очите ми
са изтънели.
И търся нишката
към своя бряг.
Проблясва отдалече
тънко острието...
И знам, че адът е
отсъствие на любовта.

Мина Кирова

01.2013г.