сряда, 20 май 2015 г.

НОКТЮРНО

Не спря да вали.
В локвите кални проблясват
оловни прозорци.
С тъжна усмивка от здрача
прокапват следи
от щастливо глухарче.

Не спря да вали.
Не и този следобед
в преднамерено тъмно.
Сам ездач изнемогва
да събира звезди
от несбъднал се спомен.

Не спря да вали.
Може би утре е вчера
на свещи лилави.
Даже дъждът не отнема
дълбокия вир
от небесни олтари.

Мина Кирова
05.2015г.

вторник, 19 май 2015 г.

ТАМ

Между небето и земята
най-несигурно е утрото.

Мравките не се настъпват,
докато вървят по пътя си.

Нито питат реката на живота
защо през стръмното минава.

Долината пълна е със лотоси,
след топъл дъжд възблагоухали.

Там в сблъсъка си двата свята
противоположно се отдалечават.

А небето се целува със земята,
щом слънцето в луната разпознае.

Мина Кирова
05.2015г.

четвъртък, 30 април 2015 г.

ЖАЖДАТА ЗА ОБИЧ

Повежда ни по пътища трънливи
и в жертвените клади от печал...
Отдадени на ближния без милост,
забравяме, че също сме от кал.

Че и душата търси своя пристан
от грижите за щастие на друг.
От волята ни често непосилен
израства кръстът с двоен плуг.

Така запълваме си тишината
от липса на обгръщащи ръце,
които да изтръгват самотата,
забравим ли, че цели сме и без

да плащаме мига на святост
в единство без окови и вини.
От жажда за рождено право,
пресичаме си извора сами.

Мина Кирова
04.2015г.

сряда, 29 април 2015 г.

БУРЯТА

Валиден ли е смисълът, когато
нагазил си в дълбоките води?
И помниш ли какво си обещавал
на себе си... и само миг преди

да се развихри бурята в тъмата,
погълната те цялата със страх?
В окото тихо е. Но носи те вълната
към непознатия си, стръмен бряг.

Внезапен е пороят. Нямаш време
доспехите си сам да облечеш.
Единствен навикът и на колЕне
да си воин е с тебе. И плете

невидимите нишки на съдбата
в причинно-следствен кръговрат.
Погълнатият в бурята не знае
какъв ще бъде, свърши ли нощта.

Мина Кирова
04.2015г.

ТРУДЕН УРОК

Всяко първо "не"
звучи като утвърждаване
на собствените ти граници
на поносимост,
търпимост,
право на мнение,
на съществуване...

Въпрос на оцеляване
е отказването да служиш
на претенциите на другите -
особено, когато
са свикнали да им угаждаш,
а ти липсва ресурс
да го правиш.

Мина Кирова
04.2015г.