БУРЯТА

Валиден ли е смисълът, когато
нагазил си в дълбоките води?
И помниш ли какво си обещавал
на себе си... и само миг преди

да се развихри бурята в тъмата,
погълната те цялата със страх?
В окото тихо е. Но носи те вълната
към непознатия си, стръмен бряг.

Внезапен е пороят. Нямаш време
доспехите си сам да облечеш.
Единствен навикът и на колЕне
да си воин е с тебе. И плете

невидимите нишки на съдбата
в причинно-следствен кръговрат.
Погълнатият в бурята не знае
какъв ще бъде, свърши ли нощта.

Мина Кирова
04.2015г.