Повежда ни по пътища трънливи
и в жертвените клади от печал...
Отдадени на ближния без милост,
забравяме, че също сме от кал.
Че и душата търси своя пристан
от грижите за щастие на друг.
От волята ни често непосилен
израства кръстът с двоен плуг.
Така запълваме си тишината
от липса на обгръщащи ръце,
които да изтръгват самотата,
забравим ли, че цели сме и без
да плащаме мига на святост
в единство без окови и вини.
От жажда за рождено право,
пресичаме си извора сами.
Мина Кирова
04.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар