да чувстваме добро и зло.
Да чуваме, когато молят:
“Прости каквото е било!”
В борбата двете сили вечно
една със друга се менят.
Ту милост, ту пък често грешно
презираме – кога грехът
и чуждата съдба почерни,
забравили почти във миг
ръка за помощ да протегнем...
А може би, щом в нас боли,
добри да бъдем ни се иска,
да ни помагат и дори
по-щедра обич да извика
скръбта ни в хорските души...
Съмнение тогава няма,
че всички малко сме добри.
Кога настъпва таз' промяна,
та всеки ден сме много зли?
Мина Кирова,
1999г.
Из “На
виделина”
Няма коментари:
Публикуване на коментар