пред прага ми отекват всеки ден.
Едни очаквам, други ме събуждат
и хвърлят ме във смут студен.
Нетрайни стъпки, стъпки бодри,
жадувани, незнайно всели страх.
Заглъхват непотребни, горди...
Посяват радост в тихия ми свят.
Безлични стъпки, стъпки с име;
изваяни кристали в паметта.
Променят те неповторимо,
объркат ли се с твоята съдба.
Мина Кирова, 1996г.
Из "На виделина"
Няма коментари:
Публикуване на коментар