И чаках те безкрайно.
Невидимо те пазих в паметта.
Надявах се.
Запазих най-потайно
место за тебе в моята душа.
Очаквах те.
И търсих от години.
Взриви ме блясъкът на Вечността.
Бленувах те.
В сърцето приеми ме...
Обичана да бъда от сега.
Поисках те.
Изричах непрестанно
незнайното ти име в самота.
Повиках те.
Бъди за постоянно
във моя свят от бяла тишина.
Мина Кирова, 1996г.
Из "На виделина"
Из "На виделина"
Няма коментари:
Публикуване на коментар