Лъчи от огън
прорязват тъмнината –
пронизват мрака
и изгарят
наслоената отрова...
Вик.
Сълзи от вътре
пречистват тишината,
застинала в покой.
А светлината
изпълва
и последния микрон...
Вселената
пулсира в ритъм
на пеещи цигулки.
Вчера е замряло
под напора
на мъничкия кълн.
Пробудената
същност се разтваря
на лотоса в листата.
Възблагоухал
светът възкръсва
от изпепеления амвон...
Мина Кирова
03.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар