на бръснача
крачи
над бездната
от счупени мечти.
По въжето изтъняло
стар играчът
плаче
с избледнели
от гримове очи.
Но пак на сцената е.
И загърбил
болка,
злобна хрътка
с лекота държи.
Виси на косъм тънък,
но претръпнал,
радост
към тълпата
лее без лъжи.
Единствено сърцето,
скрито в здрача,
грохва
без въздишка
и без да си мълчи
за спомен от детето –
тъй далечен...
Хлопна
се вратата
за мъртвите сълзи.
Мина Кирова
02.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар