ВОДА СЪМ

Когато съм пара,
горя и шептя.
Мъгла ли съм,
полепвам в дъха ти.
От допира с теб,
се превръщам в роса.
Леден кристал
и снежинка в ума ти…

Потокът
се влива в река.
А тя в океан
се прибира.
Нагоре се връща -
като дъжд те умива.
И в тебе попива
до извор.
И пак
в плодно дърво
се усмихва,
преоткрита
в свещен кръговрат…

Мина Кирова

10.2010г.