СЪРЦЕ

Сърцето ми -
изтръгната Голгота.
И не веднъж
и дваж,
на ъгъла на тротоара...

Ръцете ми -
разперени за полет,
посечени
така...
Но как да ти го кажа?

Обгръщам те.
За кой ли път
издигам глас -
пустинна жажда.

Олтарът ти,
по-кървав и от мен,
зазижда ме.
Да съм жарава.

Вдигни ме пак.
И пак до мен бъди.
Със грешките ми -
(не!)прости(ми!).

Сърцето ми,
когато прокърви,
най-истинска съм.
И безспорно жива.

Мина Кирова
04.2011г.