ДОКОГА ЛИ?

Докато дишам
и чувствам.
Докато в мене кървиш.
Когато рисувам
душата ти
в тихи води.

Докато мога
да съм ти пристан
и склон,
огрян от звезди,
на който полагаш
очите си
след безличните дни.

Докато искаш.
Жадуваш.
И имаш ли нужда
от дъх на треви.
От светулка.
Докато

сърцето ми в тебе

още тупти.

Мина Кирова

04.2011г.