В ТИШИНАТА

Сигурно е
тъгата в очите ти.
Онази, безмълвната.
Казваща всичко.
В недопитото
утре.
Когато е липсата
на усмивка.
На длани.
На дъжд от зениците,
заливащ пустинята
с топяща се
искреност...
Като круша
по пръстите.
Твоите.
Без заместител.

Мина Кирова

04.2011г.