МИРАЖ

Затваряш прозорци,
врати и стрелки
в прашен часовник,
събрал
прашинки от обич.
Превързваш
средата -
да не кърви
от отдаденост
поругана.
Изстискваш
последния портокал
върху раната -
солница
с разбити стъкла.
Ледът е без джин.
И без сламка.
Само спомен
за миражни квадрати.
Без рамка.
В забавен каданс
потеглящи влакове.
Празни.
И не помня
да (те) е имало
преди да (те) създам.

Мина Кирова
05.2011г.