(НЕ)ПРОЗАИЧНО

В очите ти
обичам да се взирам –

безкрайна
и любяща доброта.
В осанката ти –
царствено спокойна;
в речта ти – шепот
или бързаща река.

В ръцете ти
обичам да заспивам –
обгърнали ме
с нежност във нощта.
На рамото
притихнала да сричам
в дъха ти
неизречени слова.

В сърцето ти
обичам да съм пристан
на дарената
от теб ми свобода.
След бури и летежи
там да свивам
гнездо орлово
в пролетна асма.

Мина Кирова

05.2011г.