ДОКАТО ТЕ ЧАКАМ

Докато те чакам
да забравиш
да чертаеш
един и същи път,
инволюитивно
да повтаряш
избора на кръстопът...
И пак
към извора
да се завръщаш
от жажда да си сам,
броя звездите,
мълчаливо
те прегръщам
там,
където ручеите спират
в ликуване
пред нямата река,
погълнала
на имането дните...
Дишам.
Приютявам птици.
И съзиждам
общия ни храм.

Мина Кирова

05.2011г.