СНЯГ

Тихо. Вали.
По стените.
По свещите.
В иконостаса.
В перата
на гълъби.
По стълбата
на празна тераса.
В завеса
от облаци тъжни.
Закриващи слънцето.
И луната.
Вятърът носи
в шума на листата
ромон
от днешна река.
От пръсти.
И стъпки.
Обосели в нощта...

Тихо е. И вали.
Не остана
непокрита следа.
След бялото
премълчано.
Разтворено и умито
в снега.

Мина Кирова

02.2012г.