Разтапя се пясък
на лед и висулки –
центриран куршум
в плътта-кръвнина.
Разпиляна до пепел
в последните думи
на вихър, отнесен
в пустинна мъгла.
Където и редом
с бесове изтрещели
затрити безследно
са мигове бели
от ярост и гняв…
Най-плътна и тежка
тъмнината се стели
в секунда-предвестник
на Феникс зова.
Когато в секунда
се ражда и нова,
с триумф на живота
над хаос първичен,
хипер ярка,
живото-творяща
мега звезда.
Мина Кирова
02.2012г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар