ИЗГУБЕН СВЯТ

На улици
несричаните стъпки.
На дланите,
нестигащи дъжда.
На чашата
наслада непоръбена.
На устните,
неспиращи дъха...

На лампите
несветещите крушки.
Завесите,
пропускащи навън
в прозорците
от свъсени висулки.
И блъскаща се
мисъл като звън...

Останаха
наопаки да се обръщат
в ръцете ти
след бледата печал.
От топлото,
което ни обгръщаше
в стоп-кадъра
на фантастичен свят.

Мина Кирова

02.2012г.