ЖАЖДА

Солен си.

Ухаеш на пяна.

Обливаш на воля

безбрежния бяг.

Когато докосваш ме

толкова святост,

че вплитам в усмивка

шишарки и сняг.

Покой си.

Излъчваш промяна.

Превъртаща смело

кормило в каданс.

Когато до черно,

от толкова бяло,

оплиташ лиани

в излишен анфас.

Умел си.

Зареждаш отмяна.

На грешни команди

без милост и страх.

Когато обичаш,

си толкова жаден...

За сол от живота.

Едничка.

С не повтарящ компас.

Мина Кирова

02.2013г.