петък, 15 февруари 2013 г.

ЖАЖДА


Солен си.
Ухаеш на пяна.
Обливаш на воля
безбрежния бяг.

Когато докосваш ме
толкова святост,
че вплитам в усмивка
шишарки и сняг.

Покой си.
Излъчваш промяна.
Превъртаща смело
кормило в каданс.

Когато до черно,
от толкова бяло,
оплиташ лиани
в излишен анфас.

Умел си.
Зареждаш отмяна.
На грешни команди
без милост и страх.

Когато обичаш,
си толкова жаден...
За сол от живота.
Едничка.
С не повтарящ компас.

Мина Кирова
02.2013г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар