ЖАЖДА

Вдъхнови ме да летя.
Отдавна не помня
вкуса на пчелите -
събирали дълго меда
от устни,
изпръхнали с питанки.

Вдъхнови ме да ехтя.
Като вик или ручей,
избликнал в тревата.
На боси нозе или сняг,
обагрен
от търсещи чапли.

Вдъхнови ме да звънтя.
Пенливо-тръпчива
в малиново вино.
Искряща да търся брега,
очакващ
мойто пристигане.

Вдъхнови ме да летя.
Рисувай ми капки
от пръхкава глина...
И топлата, рохка земя
нека ухае
на нежност безимена.

Мина Кирова
01.2014г.

ЖАЖДА

Солен си.

Ухаеш на пяна.

Обливаш на воля

безбрежния бяг.

Когато докосваш ме

толкова святост,

че вплитам в усмивка

шишарки и сняг.

Покой си.

Излъчваш промяна.

Превъртаща смело

кормило в каданс.

Когато до черно,

от толкова бяло,

оплиташ лиани

в излишен анфас.

Умел си.

Зареждаш отмяна.

На грешни команди

без милост и страх.

Когато обичаш,

си толкова жаден...

За сол от живота.

Едничка.

С не повтарящ компас.

Мина Кирова

02.2013г.