ДЕТСТВО ТВОЕ

Отвори си любимата книжка
за златни, отминали дни.
В които си тичал безгрижно
с най-босите детски пети.

Където хвърчилото ярко
прегръща небесния лик.
И всяка идея е святост,
с изсечен от мощ обелиск.

Разкажи ми и още за вяра.
За волята, в устрем към връх,
белязан от нощи за двама.
За всяка пътечка и стрък...

Отвори си любимата книжка,
в сърцето опазена с щит
от патина, тъма и безнищност.
Та в мен... исполин да родиш.

Мина Кирова

02.2013г.