сряда, 19 юни 2013 г.

ТВОЕТО "ЛИПСВАШ МИ"

Силно като вик,
ехтящ през вековете.
Износено през дните,
по-дълги от вселенската печал.
Изстрадано и осъзнато
в търсещо неверие.
В сравнения хилядолетни
с ненамиран идеал.

Разбивано, попило
в пясъчни парчета.
Помежду думи с думи,
неживяни на дела.
Изгубвано всред фалша
на илюминиращи отсечки.
Докоснато от спомен
за изчезващ мохикан...

Долита ме. Открива.
В час нечакан.
В отвъдното на буря
с най-сляпата стрела.
Разсича облаци.
Разстрелва ада.
Намира просек...
И ме връща у дома.


Мина Кирова

06.2013г.


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар