ехтящ през вековете.
Износено през дните,
по-дълги от вселенската печал.
Изстрадано и осъзнато
в търсещо неверие.
В сравнения хилядолетни
с ненамиран идеал.
Разбивано, попило
в пясъчни парчета.
Помежду думи с думи,
неживяни на дела.
Изгубвано всред фалша
на илюминиращи отсечки.
Докоснато от спомен
за изчезващ мохикан...
Долита ме. Открива.
В час нечакан.
В отвъдното на буря
с най-сляпата стрела.
Разсича облаци.
Разстрелва ада.
Намира просек...
И ме връща у дома.
Мина Кирова
06.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар