ПАЗИТЕЛЯТ НА ХРАМА

Живееш в свой затворен свят.

На кладенци, отдавна пресушени.

Там лилии в хербарии цъфтят.

Жирафите не идват за молебен.

Там дивото първичен е инстинкт.

Дърветата са с корени в луната.

Пустинни ветрове издигат щит

за слънчеви оазиси без вяра.

И нощите са сухи - сгънат лист.

Попарва ги ръка изнемощяла.

От даване на халос. До без вик.

Погубени от пясъчното нямо.

Живееш в свой измислен свят.

От храма ти, безмилостно ограбен,

зениците ти още търсят цвят...

За смисъл. В който да останеш.

Мина Кирова

07.2013г.