КРЪСТОПЪТ

Дошло е време –
време разделно...
На избор съдбовен,
на вглеждане в теб:
какво е да бъдеш;
какво е най-ценно,
като хляба насъщен,
на две разделен.

Като дъх и ръката,
държащ те изправен 
във факла, горяща
с най-синята страст.
На хълм суетата,
раздираща плаща –
любимец да бъдеш,
но винаги сам...

Дошло е време –
време разделно...
На избор съдбовен
за дните напред.
Любима да имаш.
Или – гарван самотен –
души да събираш,
разкъсващи
твоята в теб.


Мина Кирова
07.2013г.