Не искай повече да свивам
на щедростта щастливите весла.
Като куршум оловен да прибирам
ръцете си край лодката сама.
Не искай повече да сричам
най-сивите ни облачни везни.
Потъваща във блато да не виждам
на слънцето въздигащи лъчи.
Не искай повече да бягам
от всеки ад на неизречен вик.
Когато пак се моля във отбрана
целостта ни да пребъде до зенит.
Не искай повече и в храма
да влизат неизмити ходила.
Душата, скита ли в измама,
превръща светостта в кама.
Мина Кирова
07.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар