В РАЗПАДА НА ДЪГАТА

Късно е.

Да оседлаваш конете.

Подивяха в нощта на степта.

Нежелани изгниха в полето

необяздващи две стремена.

Късно е.

Да превърташ солта на морето,

превърната в каменен бряг.

Посадил ледове вместо цвете,

заченати с писъчен бяг.

Късно е.

Да връзваш изгрева в рани.

Да залязваш в огнище без дим.

Да си честен. Да вдигаш огради.

Всеки допир е удар с камшик.

Късно е.

Да дишаш и в спомени, спрели

в най-централно изгарящ ни свят.

Но ти продължавай... Ако успееш,

от разпада дъга ще родя.

Мина Кирова

07.2013г.